Главният мотив в стихотворението е борбата на лирическия Аз срещу злото, изобразено чрез противниците на идела за свобода. Картината на българското робство е разгрърната в картина на световното робство. Гневът е насочен не толкова срещу тиранина...

Творбата "На прощаване" от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

Историческите народни песни, по-добре от всички исторически документи свидетелстват за жестоките и тъжни години на робство, в които столетия наред българинът остоява с цената на живота си своята вяра и национална принадлежност...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Мястото и важността на този образ в Ботевата поезия едва ли се нуждаят от специално доказване.Към майката се обръща героят в минути на раздвоение и душевна тревога, нейното съпричастие осветява радостта и скръбта.Безспорно е, че присъствието й в стихове..

Всеки народ има знайни и незнайни герои, които са свързани с неговата историческа съдба. Хъшовете са сред онези безкористни български патриоти, скромни в своя подвиг, които дават своя принос в борбата за свободата на отечеството.

Образа на хъшовете от повеста на Иван Вазов според 1-ва и 2-ра глава е образ на мъченици и страдалци, хора, отхвърлени от румънското общество...

Лирическият герой в поезията на Ботев е борецът за свобода и правда...

Основните проблема в "На прощаване".

Вярата в Бога и упованието в Божията майка са отвели баба Илийца в манастира "Пресвета Богородица" - да търси спасение за болното си внуче.