Литература

Рима. Същност и функции

Рима Същност и функции
(0 от 0 гласували)

Тема 21: Рима. Същност и функции.

 

В стихотворната реч несъмнено римуването има съществено значение. Чрез него се подсилва музикалността, набляга се на характерни думи, които лесно се запомнят, завършекът на всеки стих достига високо напрежение, очертава се по-определено краестишната пауза. Римата е съзвучно повторение на еднакви фонетични елементи в края на стиха (или по-рядко в средата).

Римуваните стихове се запомнят по-лесно. Умението на поетите да изградят стиха пълноценно проличава и в подбирането на римите, които не бива да бъдат противоречие със смисъла, не трябва да пречав на образността и мисловния поток. 

Употребяват се различни рими, чрез които се подпомага разнообразието на стиха. Разликата е в мястото на ударението: рими, които завършват с ударение, се наричат мъжки (ширин/и-вълн/и); рими, които предпоследната сричка е ударена – женски (озар/ени-умор/ени); освен това има и дактилна – с ударение на третата сричка от края към началото (изг/убени-вл/юбени); хипердактилна – с ударение на четвъртата, дори на петата сричка от края към началото (настъпл/ението-направл/ението)

По разположение в строфите римите биват: съседни, кръстосани, обхватни (първи и четвърти, втори и трети стих) По традиционните определения биват: точни и неточни (клаузулите не съвпадат)

Неравносложни (асиметрични) рими, при които се съчетават мъжки и женски или дактилични клаузули (история-хора; млада-кладата)  Римата се нарича терца когато съзвучието е еднакво за клаузулата на три стиха, кварта – на четири стиха в строфите (гряла-стояла-вървяла-бяла) 

Шаблонните, еднообразни и лесни рими, при които се повтарят глаголни наставки или други окончания на еднакви граматични форми, не оказват положително въздействие, накърняват художествеността (играли-спали; небето-полето; цветята-гората). Оформянето на римите е свързано с богата проява на таланта – не е въпрос на механично решаване.

Рима. Същност и функции

Коментари