Български език

Граматически средства

Граматически средства
(0 от 0 гласували)

 

Граматически средства

Вътрешна флексия – тя е начин на граматическо изразяване, който се осъществява чрез изменение на звукове в корена (основата) на думата. Това граматично средство е широко застъпено в семито-хамитските езици:

KTB – katib – пишещ, секретар                 QTL – qatala – той уби

            кitab – книга                                        qatila – той е убит

            kutub – много книги                            qutila – той беше убит

Вътрешната флексия е застъпена и в някои индоевропейски езици, среща се и в български език, но рядко:

тека – изтичам                                  бера – избор – избирам

В германските езици се използват определени редувания на фонеми под общото название умлаут, преглас или вокална инфлексия, за различаване на формите на единствено и множествено число при някои съществителни имена. Умлаутът засяга корена на съществителното име и се изразява в замяна на задна гласна с предна под влияние на съседен афикс:

Mutter – Mütter

Gast – Gäste

Vater – Väter

Друг вид вокално редуване е познато под името Ablaut (алофония), отглас. Аблаута е присъщ на германските езици и служи за образуване на глаголни форми и за словообразуване:

rufen – rief – gerufen

begin – began – begun

meet – met – met

Служебни думи:

§         Предлози – служат за изразяване на темпорални, локални, посесивни, референциални, модални и други отношения.

§         Следлози – изпълняват сходна на предлозите функция, намират се в постпозиция (стоят след думите) и са рядко явление в индоевропейските езици.

§         Съюзи – свързват думи или изречения и означават отношения на съчинение или подчинение.

§         Частици – неизменяеми служебни думи, имат модално значение.

§         Член – различава по признака определеност – неопределеност.

§         Думи за изразяване на степен.

Словоред

Словоред е разположението на думите в изречението, чрез него могат да се изразят следните отношения:

§         субект – обект

§         субект – предикат

§         атрибутивни отношения

§         съдържащо – съдържание

Композиция – състои се в съединяването на две или повече морфеми в една сложна дума. Съществуват следните връзки:

§         съчинителна

§         подчинителна

Суплетивизъм – своеобразен способ, характерен за индоевропейските езици, но с е среща и в други езикови семейства. Състои се в използване на разнокоренни или разноосновни образувания за предаването на различни граматични форми на една и съща дума. Наблюдава се в микросистемите на глаголите, съществителните, прилагателните и числителните имена и местоименията. Това граматично средство служи за изразяването на:

§         лице, число, време, наклонение и вид при глагола;

§         форми на личните местоимения (аз – мене – ми – ме);

§         множествено число (човек – хора);

§         естествения род на някои съществителни (брат – сестра);

§         степени за сравнение (хороший – лучше; good – better – best)

Ударение и интонация

Редупликация (повторение, удвояване)

Падежи и други…

 

Граматически средства

Коментари